...Кои сме ние?
...Oт къде идваме,
...и накъде отиваме?
Буда

...Вечните въпроси, по които в човешката история, никога не е имало съгласие и единство. За да открием своя произход и изпълним мисията си в този свят, ние се нуждаем от време. От един живот, достатъчно дълъг, за да придобием знанията на нашите деди, да се изградим и усъвършенстваме, да намерим « своето място под сльнцето ». Сенека е твьрдял, че всичко е въпрос на време и че това е единственото нещо което никога няма да ни стигне, между двете съдбовни събития отбелязващи началото и краят на земния ни път – раждането и смъртта...

...Колко дълъг би трябвало да бъде човешкият живот според биологично детерминирания генетичен код? Науката не дава конкретен отговор на този важен въпрос, но в Библията се намира нещо интересно:

..."Когато човеците взеха да се умножават на земята им се родиха дъщери. Тогава синовете БОЖИИ видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
И рече БОГ: няма Моят Дух да бъде изоставен в човеците завинаги, щото са плът; нека дните им бъдат сто и двадесет години"...
Kнига първа Мойсеева - Битие, глава 6

...Сериозен повод за оптимизъм, но действителността е друга. По официална статистика (от края на 2006 г.) прогнозите за продължителността на живота в Западна Европа и в САЩ е била около 70 години. В развиващите се страни и в третия свят е още по-зле. Изводът се налага от само себе си – вероятната средна дължина на живота на човечество днес е около половината от времето, за което се споменава в Библията!!! ...

...Някой би казал, че това е страшно...но, по-скоро е обидно. В апогея на живота си много хора нелепо и безвъзвратно си отиват...

Защо? Защо човеците умират масово, неизвървели докрай земния си път? Защо живота на толкова много достойни хора изгубва своето качество и смисъл? ...Има една основна причина – БОЛЕСТИТЕ!!!

Ментални и физически, те са взели повече жертви, отколкото всички войни, катаклизми и катастрофи взети заедно.

Неправилното хранене, хроничните интоксикации, стреса, лошата хигиена, oбездвижването, алкохола и наркотиците, тютюнопушенето, недостатъчната почивка, сексуалните истерии, пренатоварването, и най-много от всичко – невежеството, лежат в основата на най-големите страдания на съвременния човек. Ракът, инфекциите, генетичните грешки, метаболитния синдром свързан със сърдечно-съдовите заболявания, затлъстявянето и диабета, алергичните и автоимунните състояния са само малка част от злото.
Има ли изход?... Разбира се!

Древните китайци са казали ... “че в този свят се идва постепенно и че смъртта отнася постепенно”. В “Хуан Ти Ней Чинг – Канонът на Акупунктурата” – най-древната книга за изкуството на лечението с игли се казва: “Всичко, абсолютно всичко, може да бъде спасено и излекувано” и че “пациентът може да бъде върнат към живот от всеки етап на болестта”...

Съгласно Американската асоциация за изследване на рака, неоплазмения тумор често се формира за повече от 20 години!.. Дълго, нали?

Възможностите на човешката раса да оцелява са много по-големи, отколкото допускат повечето от нас. Известни са много случаи на хора, напълно излекувани от рак или други смъртоносни заболявания. Вече има официални съобщения за излекувани от СПИН. Сръбски парашутист скочи от 800 метра, основният парашут и резервата не се отвориха, но той оцеля… и дори след пълното си възтановяване продължи да скача. По време на самолетна катастрофа в Сибир жена, пада от 1,5 км височина, закопчана за седалката на самолета, и също оцелява. Три денонощия пълзи с множествени фрактури по тялото и крайниците при минусови температури преди да бъде открита от спасителния отряд. Или случаите с йоги, погребвани за 72 часа на 3 метра под земята, които след изваждането им, се възстановявали от своето парабиотично състояние невредими. Някои от тях са спирали сърцето си в продължение на минути, други са поглъщали цианид и са го елиминирали от тялото си напълно, без каквито и да било усложнения. Случаи на левитация, телекинеза, ясновидство, телепатия, феноменална памет, хора, способни да генерират и контролират изключително мощни био-енергетични полета в тялото си и да ги използват за разрушение или лечение. Хора под хипноза проговарящи древни и забравени езици. Хора демонстриращи невероятна сила по време на опасност...

Да, ние сме много повече от това, което са ни казали и можем да си представим. Жалко, че много хора са чували за тези « чудеса », но не знаят как да развият у себе си тези чудотворни сили. Това е така, защото организираното общество, и по-конкретно, отделни негови институции, цензурират знанието във всички области и сфери. Общоприетото обяснение е, че хората не са готови за “великата истина”. Знаем само това, на сме били научени в семейството, училището, университета, църквата... Археологията откри забележителни факти, които доказват, че преди нас е имало и други цивилизации, а и нашата е много по-стара, отколкото се знаеше до скоро. Регистрирани са редица необясними и объркващи факти за НЛО. „Алтернативните” методи на лечение, като акупунктура и чи гунг, предлагат едно странно, но и много важно учение за строежа, функциите и патологията на човешкото тяло. Методи като иридологията и склерологията, пулсовата и езиковата диагностика разкриват дълбоки познания за нашата генетична и конституционална потенциална патология. Медицинската астрология отива дори по-надалеч, като представя един уникален модел за влиянието на космоса върху живота изобщо...

Тези и много други “окултни” науки не намират място в официалната образователна система. Обществото не харесва тези, които мислят различно от наложения канон. В средновековието тези хора са били изгаряни; днес те просто биват игнорирани. Много просветени умове са си отивали от този свят обидени и огорчени. Неразбрани, те са били потапяни в забрава, докато някой друг просветен ум ги е преоткривал векове по-късно...

А толкова голяма част от човешкото знание, известно като “алтернативно”, се практикува от малка шепа ентусиасти. Поради липса на стандарт и понякога контрол, много от тези науки се разбират и практикуват частично и погрешно и затова обществото не гледа на тях с доверие и уважение. В този случай ние вървим срещу своите собствени интереси защото само обединени можем да оцелеем и да преуспеем, да живеем по-дълго и по-качествено на нашата планета.

Различията между хората не са от вчера. И отново в Библията намираме потенциална причина за това:

...Тогава Господ слезе долу да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече БОГ: eдин народ са и всички имат един език ; и това е само началото на това, което ще направят ; и сега нищо което те поискат вече няма да е невъзможно за тях; eлате да слезем долу и да объркаме езика им, щото да не могат да се разбират помежду си... Така Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя, и те престанаха да се разбират помежду си...
Затова се нарича Вавилон, защото там БОГ разбърка езика на хората, и от там ги разпръсна по лицето на цялата земя...
Kнига първа Мойсеева - Битие, глава 11

Политическият антагонизъм, религиозният фанатизъм, расовата дискриминация, елементарното погазване на човешките права, геноцида, тероризма, класовата и кастова нетърпимост...

Но все пак има светлина в мрака - феноменът, наречен глобална комуникация. Твърди се, че в средновековието, за да удвои информационният си потенциал човечеството се е нуждаело от около 300 години. Днес за това са достатъчни и 3 месеца. За първи път в историята, хората се опитварт да се обединят в едно информационно общество – интернет, клетъчни телефони, персонални компютри, един глобален интернационален език, сътрудничество в областта на науката...

Без съмнение има основание за оптимизъм, че може би наближава моментът, в който хората масово ще доживяват заветните 120 години. Че ще бъдат по-здрави, по-щастливи, по-мъдри и по-човечни. И тогава датиращото от 3000 години желание на Хипократ най-после ще се превърне в реалност:
“Най-великата задача пред медицината, пише той, е да помага на хората да умират млади (!?)...колкото е възможно по-късно.”

Да бъде изпълнен заветът на древните и да се утвърди най-голямото богатство, което човечеството притежава – самият живот...

д-р Чавдар Нинов

---

Огънят

..До върха стига не който иска, а който може...
Привилегията да бъдеш необикновен е способността да можеш. Да можеш да светиш на хората с ума си. Да можеш да ги стопляш със сърцето си. Да можеш да се раздаваш. Висшата мисия на твореца е формулирана още в древния мит за онзи, който дава на хората огъня.

Привикнали да възприемаме света в ограничения диапазон на сетивата, ние сме си създали за света една наивна, но донейде успокояваща представа: небе, вода и най-вече земя, твърдата надеждна земя, върху която можеш здраво да стъпиш, да построиш дом, да отгледаш деца и някой ден да склопиш очи за последния сън.

При всичките ни съвременни познания за Космоса ние нерядко си го представяме също тъй успокоително – осеян с мирни планети, далеч по мирни от нашата, върху които някога в бъдеще ще можем да прекарваме лятната си ваканция.

Ние забравяме или се опитваме да забравим, че светът който ни заобикаля, е величавият и страшен свят на Огъня. Огромната част от космическите тела са огнени тела. Огън бушува под земята, из която тъй спокойно се движим. Огън бушува или тлее и у самите нас, защото в един огнен свят всеки живот е така или иначе огнен. Угасне ли огънят, небесното тяло се превръща в мъртва планета, а човешкото тяло - в труп.

Огнената субстанция на света не е символ. Тя е материален факт. Горенето у живия човек не е символ. То е материален факт. Само че огънят, като всеки първоосновен елемент, има различни прояви. Той може да бъде пъклена унищожителна стихия, атомна гъба, космическо изригване, но и раждане на нова звезда, градивна пречистваща сила, духовен пламък.

Огънят на случайната мълния е убивал скрития в гората дивак. Но пламъкът на овладения огън е спасил от гибел целия човешки род. Без това достояние хората вероятно отдавна биха изчезнали от лицето на земята, както някога са изчезнали динозаврите.

Огънят на войната е изпепелявал построените с труд градове. Но от огъня на всяка скромна ковачница са се раждали оръдията на напредъка. Страшната пещ на Везувий е озарявала нощното небе. Но все по-могъщо е ставало заревото на високите пещи. Дим и смрад са се носили от зловещия огън на кладите. Но неукротим и пречистващ се е възземал огънят на революциите.

Огънят може да бъде зачеване и разруха, изгрев и пожар, живот и смърт. Макар да съзнаваме тази двузначност, ние инстинктивно се стъписваме пред огъня, както звяра се стъписва пред запалената главня, защото в инстинкта ни се спотайва прастарото животинско начало. Ние рядко си даваме сметка, че орънят, това е самата светлина на света, че ако го нямаше огънят, Вселената щеше да бъде безпределност на мрака, непрогледна и бездънна пустош на смъртта.

„Огън дойдох да дам на земята и колко бих искал да бе вече пламнал”, казва онзи, който скоро ще бъде озарен от мълнии върху своята самотна Голгота. Изедниците и търгашите, изопачили по късно учението му, ще преобразят преданието за неизбежно възмездие в мрачна доктрина на Ада и ще превърнат огъня в страшилище за лековерните, за да се сбъднат думите: „Направихте дома ми на разбойнически вертеп”.

Днес последните стопани на вертепа, изразходвали цялата си духовна власт, заплашват човечеството не с пламъците на църковния Ад, но с огъня на атомната смърт. И светът е отново изправен пред съдбовния избор, по-съдбовен отвсякога. И нищо друго не е в състояние да срази огъня на смъртта освен огъня на живота.

У двуногите огънят е само биологична енергия, избиваща нерядко в разрушителния бяс на стихията. При човека надраснал стадия на двуногото, огънят се проявява в обич и в творчество – две начала, които са неразделни, защото истинското творчество е винаги вдъхновено от обич и действителната обич е винаги животворяща. Високите помисли и благородните чувства на човека са еманации на малкото слънчице, което носим у себе си, за да светим на другите и на себе си.

Предпазливите и хитрите вероятно ще кажат, че който гори, неизбежно изгаря. На такива би могло да се отговори, че който не гори, той неизбежно изгнива. Всеки е свободен да реши – дали да гние, или да гори, дали да се разпада, обгърнат от зловонния дъх на разложението, или да пламти с красотата, присъща на огъня.

Гниенето у някои индивиди започва твърде рано, още по времето, когато смятат, че са в разцвета на силите. Но то никога не трае прекалено дълго. То приключва бързо след приключване на живота, за да се възтанови небитието и да се сбъднат думите: от пръст си създаден и пръст ще станеш. Горенето при цялата си привидна нетрайност е дълговечно, понеже представлява еманация на светлина, а известно е, че светлината, веднъж излъчена, продължава да лети в пространството и във времето, на протежение на милиарди километри и на милиарди години. В пространството, във времето, в душите на хората.

Да озариш пътя на шепа хора в краткия срок на своя живот, това съвсем не е малко.Но да озаряваш пътя на милиони хора в течение на векове, това е върховен подвиг. Огънят на човешкия гений е насъщен за нас като лъчезарния огън на слънцето – за да не изстине планетата, за да не се превърне в една мъртва луна, кръжаща зловещо в бездните на мрака.

Светлината на човешкия гений е доказателство, че възникването на живота не е нелеп инцидент с мимолетни последици и че еволюцията не е само процес на биологично пригаждане. Пламъкът на гения, устремен като всеки могъщ пламък нагоре към висините, е най-доброто свидетелство, че човешката светлина и светлината на света правят едно, че човекът и Вселената правят едно, че величавият огнен безкрай на всемира е наистина обитаем...

Богомил Райнов